Джени Иванова е съвременен художник, самоопределяща се като „непоправим оптимист, поправим перфекционист, заклет екстремист на тема френска естетика и любител на джаз музиката“. Картините ѝ биват описвани като декоративни, абстрактни и геометрични.
Има дълъг списък от участия в общи изложби, дипломи по Иконопис, Стенопис и Сценография и специализация в Cité internationale des arts, Париж, и от 2018г. е член на СБХ.
През 2019 г. прави първата си самостоятелна изложба „Кресчèндо“ в бар „Петък“, София. Четири години по-късно, с втората си самостоятелна експозиция досега – „ПЕРСОНА“, тя ни разхожда назад във времето, за да се потопим в света на арт деко.
Можеш ли да ни разкажеш малко повече за себе си и как пое пътя на художник?
На 5 годишна възраст спечелих награда в конкурс за детска рисунка. Истината е, че не помня какво съм нарисувала, но наградата и интереса ми към изкуството насочват семейството ми, да ме запишат да уча рисуване. Абсолютно осъзнат избор след това беше ХГ в Сливен и мечтаната Академия, разбира се. Нещо интерсно, за което се сещам сега е, че първата ми играчка от шоколадово яйце беще една малка художничка с палитра. До ден днешен я пазя и стои на видно място. Аз съм човек, който вярва в съдбата и знаците, които тя ни изпраща.
Изучавала си иконопис, стенопис и сценография. Как тези различни художествени дисциплини повлияха на твоето изкуство?
Иконописта и Стенописта са много близки специалности. Разликата е, че в иконописта се учат канони и има правила, а стенописта дава свободата да рисуваш това, което искаш. Сценографията пък те учи да защитаваш тезата си, защото основната специфика при нея е работата в екип и всяко твое творческо решение трябва да бъде аргументирано. Моят курсов ръководител доц. Марина Райчинова казваше:
„Художникът е като куче, всичко разбира, но не може да говори, но художника-сценограф опровергава тази теза“.
Споменаваш, че черпиш вдъхновение от литературата, музиката и философията. Има ли конкретни произведения или художници, които са оказали значително влияние на творчеството ти?
Имам цикъл картини вдъхновени от романа на Ричард Бах „Джонатан Ливингстън Чайката“. Художниците, от които се уча и ще се уча са Тамара Лемпицка, Пикасо, Гоген и други.
Какъв е типичния ти творчески процес, когато започваш работа по ново произведение?
Започвам с дълго умуване, какво да нарисувам, какво да е това нещо, което не е правено, което да се харесва и най-вече да ми е удоволтвие да го рисувам. После е момента с нахвърлянето на скици. И чак тогава е бялото платно и най-сладката част.
В зависимост от настроението си мога да рисувам през деня или много късно през нощта, обичам свободата, с която разполагам.
Как съумяваш да балансираш прецизността с артистичния израз в работата си?
Благодарение на иконописта ми е прецизността, а от стенописта ми е артистичния израз и рисуваческите спозобности, които са изключително важни.
Няма как да си художник, ако нямаш познания по анатомия, перспектива, цветознание, композиция и т.н.
Можеш ли да ни разкажеш за вдъхновението си за изложбата "ПЕРСОНА"?
Миналото лято една приятелка, която в последствие стана и куратор на изложбата – Харита Асумани си скъса бижуто и аз я придружих до бижутерска къща Велмар, където да си подмени кордата. Влизайки в това пространство унемях, аз съм любител на френската естетика, а всичко там напомня на нея, високи тавани, дървена дограма и под. Аристократична атмосфера, влюбих се!
Месеци наред си мислих за това пространство и започнах цикъла с картини от Персона, без още да си давам сметка какво ми предстои. Направих няколко картини и си казах, не мога да не опитам и се срещнах със собственика на бижутерската къща, който хареса работата ми и решихме да направим изложба, определихме и дата.
Имах по-малко от четири месеца, за да направя останaлите картини, но бях придружена от най-голямата си муза. Последва пробно редене месец преди откриването, за да видя, от колко още картини се нуждая. И така, на 20 април 2023 г. „Персона“ беше открита. С 15 броя картини, направени специално за това любимо пространство.
Как подбра женски портрети да са темата на тази изложба?
Жената от времето на арт деко е много характерна с нейното социално и нравствено израстване в периода. Моите женски портрети са еманципирани, но нежни. Свидно ми е това време, ако можех да си избирам времето, в което да живея не бих се поколебала в избора си. Но моите жени освен духа на миналата епоха носят и следи от настоящето. Което ги кара да не принадлежат на нито едно.
Имала ли си някакво конкретно послание, което си искала да предадеш, работейки по картините за “ПЕРСОНА”?
Колкото и субективна да е красотата, аз я търся с изкуството си. Красота, която все повече отсъства и се привръща в отживелица в съвремието ни. Надявам се зрителят да открие нещо за себе си в очите на моите персони.
Има ли специфични експонати в изложбата, които са от голямо значение за теб?
Да, много любими картини са ми „Симон“, „Лиан“ и „ I can buy myself flowers”.
Споменаваш, че си “заклет екстремист на тема френска естетика”. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за това какво конкретно те привлича към френската естетика?
2016 г. с дипломната си работа в магистратурата спечелих най-голямата награда на НХА – творческа специализация в Cité internationale des аrts, Париж. До ден днешен си мисля, че познавам Париж по-добре от София. Нещото, което най-силно помня и се е запечатало в съзнанието ми е – естетиката. Естетиката на изказа и на умението да се живее.
Живеенето им е, като да правиш изкуство.
Какво смяташ, че е най-голямото предизвикателство в това да бъдеш артист?
Предизвикателствата пред един артист са много. В моят случай, един от най-големите плюсове е, че художниците, при които съм се учила да рисувам през всичките години бяха и мои възпитатели. На съвсем крехка възраст се сблъсках с твърденията, че „артист къща не храни“, „всеки има право да критикува художника“, за това, до какви последствия би довела позата на ръката при рисуване, за риска да се работи с терпентин и т.н. Но има ли професия, пред която да няма предизвикателства?
В кой момент си се гордеела най-много като артист досега?
В сегашния. Успехът на Персона надмина всичките ми очаквания и още му се радвам. Но аз съм доста самокритичен човек и след някой-друг ден ще си кажа „стига лежа на стари лаври, хващай се на работа“.
Кои са някои често срещани погрешни схващания за артистите, които би искала да разсееш?
Всеки има правото и свободата да мисли каквото иска за артистите! Мисля, че съм си научила добре урока.
Какво ти предстои? Имаш ли предстоящи проекти или изложби?
Да, имам запланувана още една самостоятелна изложба тази година - през октомври в галерия Слон, по която скоро ще започна да мисля. Освен нея ми предстоят и участия в няколко групови изложби.
И последно - ако някой види само едно произведение от твоето изкуство, кое произведение би препоръчала и защо? :)
Има една картина, казва се „Яздейки високия вътър“ с птици в полет, полет, който прекъсва живота и спира времето. Миг, в който да откриеш самия себе си.
🔗 Инстаграм: @jennyiivanova
🌎 Сайт: jennyiivanova.com
💡 С "𝐖𝐞𝐛and Talks" ще имаш възможността да опознаеш личности с принос към нашия дигитален бранш, от които можеш да научиш много и да се вдъхновяваш! Последвай рубриката в Инстаграм тук. ⬅️
👉🏼 Не забравяй да ни последваш в Instagram, където да научаваш повече интересна информация за случващото се в дигиталния свят около нас!
