Често в нашата сфера се сблъскваме с хора, от които можем да научим много, които ни вдъхновяват, от които черпим идеи. За работата на Алекс Филипов разбрахме случайно и решихме, че всеки човек, дори тези, които не се занимават с изкуство или имат интерес, различен от нашата сфера, трябва да се докоснат до него и неговата история.
За добро или лошо, мина доста време от нашата среща, а нещата, които научихме от нея се опитахме максимално добре да предадем в описаното в тази статия. Защото вярваме, че такива хора и техните истории са достойни и трябва да достигнат до възможно най-много хора, за да могат да докоснат и тях, така, както докоснаха и нас.
Представяме ти една история за предизвикателствата в живота, предоставените възможности, изпуснатите шансове, цената на това да преследваш мечтите си, копромисите и любовта към работата.
Първи стъпки в изкуството
Алекс Филипов започва дългия си път в сферата на изкуството, завършвайки художественото училище по приложни изкуства в град Троян. Участвайки в общата годишна изложба на училището, в културния дом, Алекс, който тогава е 9-и клас, печели първа награда за Живопис.
На първото му участие в изложба, сред професионални художници и графици от северна България, също печели авторитетна награда.
Дебютът в авторското кино
Може да се каже, че професионалният му път започва с класическа, рисувана анимация, която изучава в най-престижният колеж за рисувана анимация в Северна Америка - Sheridan College. На завършването си, през 2000 година, всички дипломанти показват своите най-добри рисунки и проекти за годината, представящи ги в най-добрата светлина, както и своите дипломни проекти, пред своите колеги и професори и представители на едни от водещите продуцентски компании - Warner Bros. Pictures, Dreamworks Animation, Walt Disney Animation Studios, Blue Sky Studios, Electronic Arts и други.
Пропуснатите възможности
Забелязан е от Michael Thurmeier*, който харесва работата на Алекс Филипов, и му предлага да направят интервю за евентуална бъдеща работа по голям проект в BlueSky, в Ню Йорк. Поради непредвидени обстоятелства, на Алекс му се налага пътуване до България, където остава около 6 месеца. За добро или лошо, животът го сблъсква с жестоката действителност - губи контактите си с Michael и не успява да се свърже с него, изпускайки може би една от най-големите си възможности, непосредствено след завършването на колежа.
Първи стъпки в 3D анимацията
Триминутната кратка анимация, с музиката на “Oh Marie” на Louis Prima, с която се дипломира, печели първа награда в състезанието на “Teletoon” (Канадският еквивалент на “Cartoon Network”) през 2000-та година, сред всички завършващи такива колежи. С паричната награда си купува професионален компютър и започва да се занимава с 3D анимация. Работи няколко години в Канада, след което се връща за лятото в България.
Научава за базираната в страната американска филмова компания “Ню имидж”, която се занимава с 3D и решава да им изпрати своето портфолио. За голямо негово очудване, веднага го одобряват и му предлагат работа. Там получава основополагащи технически познания в сферата на този вид анимация. По това време, води и вечерни курсове за нови кадри - хора, които имат желание да работят във фирмата, но нямат достатъчно познания в областта.
Какво е да си част от главния екип, отговорен за специалните ефекти на филм като Godzilla vs. Kong?
В разработката на визуалните ефекти за филм от такова естество участват няколко фирми, поради огромния обем от работа и кратките срокове. Алекс тогава е Senior Animator във водещата фирма, с най-много получени кадри за изработка - Scanline VFX. Целият екип, отговарящ за визуалните ефекти наброява над 800 човека.
Там на Алекс му се отдава дългоочакваната възможност да анимира King Kong и Godzilla. Получава завидните 24 сцени, с обща дължина над минута и четиридесет секунди от филма, за които е изцяло отговорен да доведе от начална до крайна версия, създавайки анимация готова за големия екран.
За стреса в анимационния екип и какво е да си Supervisor
Върху аниматорите се оказва огромен натиск да произвеждат качествено и бързо, което изисква много добри технически познания и голяма креативност, както във визуалната част, така и в техническата. С огромния си опит, който има, Алекс ни сподели, че най-големият ужас за аниматора е координаторът, който идва до теб на бюрото и пита “Как върви работата?”.
Най-добрият вариант, който им препоръчвам на аниматорите е да го изпреварят! Никога да не идва координаторът, освен за да ви даде още shot-ове, защото сте ги свършили.
Имайки огромно желание да изкорени много неща, които не одобрява и не харесва в индустрията, Алекс ни споделя за наблюденита си: каква е йерархията, която започва и засвършва със Супервайзъра.
Един от ключовите проблеми за него е това, че на тях никой не им държи сметка. Те са хората, които “раздават” сцените. Ако Supervisor-ът харесва даден аниматор, може да му дава най-добрите кадри до края на света и съответно, ако нарочи някой, той може да тъне в мизерия и да не получи нищо. И за тези си действия, супервайзърът не дължи никому обяснения.
Този модел на работа,Алекс иска да промени и обучава своя екип аниматори как да се бори в подобни ситуации. Казва, че аниматорите са в индустрията, за да допринесат с нещо от себе си и дават всичко, което могат - “някои повече, някои по-малко, някои много зле, някои много добре, но:
Никой не заслужава да бъде третиран зле, дори и да не се представя блестящо като аниматор.
Самият той споделя за един от най-стресовите си моменти като аниматор, когато в предпоследния ден от проекта, по който работи, получава съобщение от координатора “Спрете да работите по всички кадри”, без обяснение. След като пита какъв е проблемът и дали има някакъв проблем, не получава никакъв отговор в продължение на 3 часа.
В последствие координаторът се извинява, че в бързината не е успял да даде обяснение и че нямало никакъв проблем и всичко е наред. Причината за това съобщение била смяна на мнението на режисьора за цялата поредица от кадри (sequence), която ще я променя и да се наслади на последния си ден от проекта, без напрежение. Алекс споделя, че стресът, преживян в такъв важен момент, е ненужно голям за всеки аниматор.
Сега при всекидневните си срещи в Zoom, с екипа си от аниматори, Алекс така организира и води работата, че да няма и помен от стреса, който той е трабвало да преживее. Стреми се да изолира всички административни, всякакви технически и друг вид проблеми от ежедневието на аниматорите си така, че те спокойно да се наслаждават на това, което най-много обичат, а то е да анимират.
Заветната мечта на всеки аниматор е да му бъде предоставена хубава сцена, в изработката, на която той/тя да вложи всичките си умения и талант!
Едно от условията, при което Алекс приема супервайзърската позиция, е да не спира да анимира, та дори и по-рядко, ако се наложи. По този начин, от една страна поддържа формата си като аниматор, а от друга, като супревайзър - не губи връзка с колектива си и е напълно съпричастен с всекидневните проблеми на аниматорите си.
Благодарни сме на Алекс Филипов за страхотната среща, благодарение, на която успяхме да обогатим своите познания и вероятно да помогнем на мнозина да разберат повече за това какво е да си Animation Supervisor, за възможностите и предизвикателствата в живота.
И за финал на това "интервю", ще го цитираме с нещо полезно за всички хора, които искат да се занимават с нещо подобно, а именно - с нещо, с което започна и нашият разговор:
Основният лост, който движи нещата е демото, това, което произвеждаш със собствените си ръце и което е визитката ти към света!
Социални мрежи:
🔗 LinkedIn: @alex-filipov
📽️ Профил в IMDb: imdb.com/name/nm1562990/
